Християните още от апостолско време възпоменавали кръстната смърт и Възкресението на Господ (1 Кор.5:7). Асийските църковни общини я празнуват на 14 нисан – денят на юдейската Пасха, а останалите – в неделния ден, 14 нисан. Първият вселенски събор (325г.) уеднаквява традицията на цялата Църква относно датата на Пасха. В наши дни около Пасхата има два периода – предпасхален и следпасхален.
Предпасхални подвижни празници – съставят периода на триода или постния период. Нарича се триоден, поради преобладаващите в химнографията му триоди или т.нар. трипесенни канони, трипесенници. Така се нарича още и богослужебната книга за този период.
Триодният период се подразделя на три - подготвителни седмици, седмици на св. четирдесетница и Страстна седмица. Те са три с четири неделни дни. Имат за цел постепенно да въведат християните в четирдесетница.
Първата неделя е: Неделя на Митаря и Фарисея. Литургийното евангелие е това с притчата за Митаря и Фарисея, която учи за вредата от гордостта и ползата от смирението (Лука 18:10-14).
Неделя на Блудния син – литургийното евангелие – притчата за блудния син, дава ни пример на покаяние и връщане към Бога (Лука 15:11-32).
Неделя Месопусна – литургийното евангелие е за Второто Пришествие и Страшния съд.
Съботата преди нея се извършва Задушница, т.е. заупокойна молитва, защото Страшният съд ще бъде предшестван от възкресението на мъртвите. След тази неделя не се яде месо.
Неделя Сиропусна – възпоменава се изгонването на Адам и Ева от рая. Чете се евангелие, което ни учи как да постим, да си прощаваме греховете и да събираме съкровища на небето. Неделя вечерта се извършва вечерня, на която става взаимно опрощение, затова Сиропусна неделя се нарича още Неделя на всеопрощението, на прошката.
В тези подготвителни седмици, седмичният кръг започва не от неделя, както е обикновено, а от понеделник и завършва с неделята. Това продължава през целия предпасхален постен период.
През този период се извършват от понеделник до петък сутринта – утреня; 1, 3, 6, 9 часове; изобразителни и вечерня. Вечерта от понеделник до четвъртък включително – велико повечерие, а петък – малко повечерие. През сряда на петата седмица се чете с малко повечерие целият Велик покаен канон на св. Андрей Критски, който се чете на четири части от понеделник до четвъртък на първата седмица и в петък на петата седмица – целият Богородичен акатист., който се чете на части през предхождащите четири петъка. Събота и неделя богослужението е празнично – съответно Златоустови и Василиеви литургии, а на Благовещение през който и да е ден от седмицата да се падне (25.ІІІ.) – Златоустова.
В Четирдесетница състои от следните пет недели:
І Неделя - на Православието - чества се триумфът на Православието над иконоборците и др.ереси през 843г.
ІІ Неделя на поста-на св. Гр.Палама, архиеп. Солунски, живял през 14 век и едни от най-големите защитници на православието.
ІІІ Неделя на поста - на св. и животворящ Кръст Господен. През тази седмица се извършвало поклонението към оръжието на Христовата победа. Голготският кръст бил издигнат като пример на саможертва на постещите християни.
ІV Неделя-св. Йоан Лествичник - като учител на въздържанието.
V Неделя-св. Мария Египетска - като велик пример на покаянието.
Страстна (Велика) седмица. Нарича се така поради възпоменанието на Христовите Страдания и велики събития, случили се през нея - Възкресението на Лазар и тържественото влизане в Йерусалим, които се възпоменават съответно на Лазарова събота и неделя Цветница, са началото на целия ред от събития, които евангелията ни изреждат в хронологичен ред до Възкресение Христово.
Велики Понеделник, Вторник, Сряда започват с т.нар. „Последование на жениха”, което всъщност е утреня, която се извършва вечерта преди деня – съответно в неделя вечер, понеделник и вторник. На самите дни има часове, изобразителни и Преждеосвещени литургии. Службите съответно възпоменават:
Велики Понеделник-Йосиф Прекрасни-син на патр. Яков - предобраз на Христос заради невинните му страдания, великодушие и кротост.
Велики Вторник-притчата за десетте девици-пряко свързана с идването и посрещането на Небесния Жених на Царството Божие-Господ Иисус Христос.
Велика сряда-блудницата, която помазала с миро Иисус. Химнографията противопоставя Юда на блудницата-възможността на всеки блудник да се спаси, а всеки Христов ученик да погине.
На Велики Четвъртък-сутринта се отслужва утринна, часове, Велик Маслосвет и Василиева литургия, свързана с вечерня. Възпоменава се Тайната вечеря-установяването на Св. Евхаристия. Вечерта се извършва утреня за Велики Петък, на която се четат 12 евангелия и се спомнят молитвата в Гетсиманската градина, Кървавите сълзи, Юдината целувка, залавянето, разпитите и мъченията на Господ Иисус Христос.
На Велики Петък сутринта се извършват царските часове и вечерня, изнася се и плащаницата от св. олтар и се поставя при кръста, изнесен предната вечер.
На Велика Събота-св.Църква възпоменава погребението на Господа и слизането Му в ада. На утринната, извършвана в петък вечерта, се изпяват трите статии на „Опелото Христово”. Вечернята и свързаната с нея Василиева литургия (събота сутрин) имат напълно възкресен характер. Някога са били извършвани вечерта и директно е започвало празнуването на Пасхата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар