The goal of this text is to analyze children and young people at risk problems and to find out the main reasons causing them. Subsequently to observe the way parish priest should react depending on each individual case and apply the teachings of Jesus Christ and Church experience in order to help and support young people at risk. The paper aims to discuss the Eucharist theology revival as a central part of Orthodox Psychotherapy.
Keywords: Pastoral Theology, Pastoral Psychology, Christian Sociology, Psychology, Sociology, Liturgical Theology.
Основната задача на пастирската дейност е борбата за човешката душа. Душата е дадена от Бога и е венец на Божието творение. Грижата за нейното спасение и воденето й до вечния живот е основният елемент от служението на свещеника.
Свещеникът трябва да е винаги близо до живота на своите енориаши, от раждането до смъртта. Въпреки това особен момент от живота на човека са годините на неговото израстване и съзряване. Тогава той е и най-слаб и най-често прави грешки, които полагат своя отпечатък върху живота му. Израстващият човек започва да се чувства силен и самонадеян. Не слуша родителите и авторитетите в обществото. Той често е под влияние на компанията, в която прекарва по-голямата част от времето си. Тя определя неговото възпитание, начин на живот и подготовката му към бъдещия самостоятелен живот.
Нека видим първо, какво означава термина деца и млади хора в риск. Това е социална категория, чието съдържание се определя от представите на обществото за ценностите, които очертават всяко отклонение от общественото поведение. Всичко извън тези очертания се нарича хора в риск.
Основно значение за нормалното развитие на децата и младите хора в живота има общуването. На първо място в семейството, училището, Църквата и близкото социално обкръжение. Тук се появяват рискове от различен характер. Причината за появата на тези рискове е намираме в условията на живот, на възпитание и себеизграждане. Взаимодействието на тези рискове определя силата на риска, на което детето или младият човек е изложен. От смесването на тези вътрешни и външни условия зависи силата и дълбочината на проблема. Всеки проблем е различен и разрешаването му е свързано с отделния случай[1].
Децата и младите хора с проблеми изпъкват със своята недостатъчна уравновесеност и неадекватност с околната среда. Тази неуравновесеност и неадекватност може да се прояви във всички сфери от живота на детето – в семейството, в училището, в свободното време, при общуването с другите деца и възрастните. Проявите са: неуспех в училището или университета, буйство, неподчинение, негативизъм, упорство, затвореност, страхливост, подтиснатост и др. В по-късните години на детството и юношеството може да се стигне до противообществени и противозаконни действия[2].
· Деца без родители или с един родител. Липсата на единия или двамата родители оставя дълбоки травми в развитието на детето. То преживява отсъствието на родителя по свой начин в зависимост от връзките му с него.
· Деца лишени от родителски грижи. Липсата на родители при развод, раздяла или извънбрачна връзка изолира детето от пълноценна семейна среда.
· Деца от социално слаби и многодетни семейства. Бедността, особено при многодетните семейства, се отразява много тежко върху развитието и живота на децата. Заради материалните проблеми, родителите изоставят децата си без обич, грижа и възпитание.
· Деца, живеещи в лоши битови условия. Липсата на елементарни условия за живот, поставя детето в риск. Средата на пълна бездуховност и материална необезпеченост оказва отрицателно влияние на процесите на развитие и адаптация на детето.
· Деца от малцинствени групи. За съжаление, поради ниската култура и образование и тежките материални проблеми, малцинствените групи, особено при ромите, не предоставят на подрастващите необходимите грижи, обич и възпитание.
· Деца с емоционални, поведенчески и психически проблеми. Моралните и материални проблеми в ранна детска възраст се отразяват на социалното развитие на детето. Липсата на психично равновесие, заедно с обремененост от психични заболявания или насилие, обособяват в особена група децата с риск от емоционални разстройства. Такива разстройства са тревожност, депресии, фобии и др.
· Деца, нуждаещи се от специални образователни нужди. Такива са децата, които не се поддават лесно на въздействия при обучение и възпитание. Тук са деца с увреждания, било интелектуални, физически, зрителни, слухови, невро-соматични и речеви.
· Деца жертва на физическо, психическо и сексуално насилие. Наличието на физическо, емоционално или сексуално насилие в семейството влияе изключително тежко върху децата. Това често пъти води до проституция и тежки антисоциални прояви.
· Деца жертви на експлоатация или нехуманно, унизително отношение. Експлоатацията, нехуманното и унизителното отношение към децата предизвиква рискова среда.
· Безпризорни деца. Това са деца без надзор ненавършили 18 годишна възраст, останали без родителска грижа, поради което е в риск за живота, за физическото и психическото[4].
· Деца с отклонение в поведението. Това са социалните деформации в психичното съзряване на ценностите в детска възраст. Те довеждат до отчуждение, в аморално и девиантно поведение.
· Деца, за които се грижат местните и държавни институции. За съжаление институциите, които се грижат за деца, оставени без родителски грижи, в България са недостатъчно подходяща форма за обществена грижа към децата в риск. Тези институции задоволяват само потребностите на децата от образование, здравна помощ, подслон и храна. Поради липсата на близък възрастен човек, децата израстват несигурни и нестабилни. По-късно, когато излязат от институцията те лесно попадат в различни криминални и антисоциални групи.
· Деца жертви на религозно насилие. Тук спадат децата, чиито родители или обкръжение участват в различни религиозни общности с противообществени прояви. Поради тежките проблеми на самите родители, децата не получават необходимата обич и възпитание. Това довежда до проблеми в тяхното развитие и бъдещият им социален живот[5]. Животът в една тоталитарна религиозна общност е опасна даже и за физическото съществуване на детето. Прилагат се определени ограничения в храненето, лечение при болест и др. Особено опасни са сексуалните извращения и ограничаването на правата и свободите на децата при такива общности[6].
2. Групи млади хора в риск.
Младите хора в риск в по-голямата си част в детството си са били деца в риск. Когато проблема не е решен в детските години той се разраства и довежда до тежки проблеми и антисоциални прояви. За съжаление нашето общество почти не се опитва да с грижи за такива млади хора в риск. Заради това групите на младите хора в риск са почти същите. Тук се включват и младите хора наркомани, криминално проявени, попаднали в деструктивни религиозни движения и др.
3. Грижата на енорийския свещеник за децата и младите хора в риск и Eвхаристийното богословие.
За съжаление в България грижата на енорийския свещеник за децата в риск е изключително оскъдна. През тези 19 години много малко енорийски свещеници изпълниха своя дълг към българското общество с грижата си за младите хора.
Сега е по-трудно от всякога свещеника да опознае и разбере характера на детето. Още от прохождането си, според сръбския богослов Радован Бигович, то се възпитава като егоистичен потребител. Училището прави детето суров състезател и груб професионалист. Компютърът все повече заменя приятелите и игрите. Детето прекарва по-голямата си част от времето пред компютъра и телевизора. Много пъти те влияят отрицателно и разрушават неговото психо-физическо състояние. Децата днес са необщителни, недоверчиви, понякога и агресивни. Те са се затворили в една изолирана среда. Тяхната етика и нравственост са хедонистични[7].
Център, на грижата на свещеника за децата и младите хора в риск, е живата среща и съработничеството с Истината, среща на преносителя на тази Истина с този, който я приема. Никога не трябва да забравяме, че Христос е Първият и Истинският педагог, а всички ние, Негови съработници и помощници. Без Христос и без живот в Него няма богопознание и вечен живот. Свещеника никога не трябва да забравя, че възпитанието на християнина започва от ранна детска възраст и продължава през целия негов съзнателен живот. Тук няма висшестоящи и нисшестоящи, всички са равни в Христа, Царствено свещенство, народ свят (срв. 1 Петр. 2:9; Изх. 9:6).
Основния момент в дейността на свещеника трябва да бъде приобщаване на детето в тайнствата на Църквата. След извършване акта на Кръщението, то не бива да бъде изоставяно, а заедно с възприемника (кръстника), да бъде ръководено и наставлявано да живее в Църквата и в Христос. Като центъра на всичко трябва да бъде св. Евхаристия.
Ако се запитаме, в какво се състои идентичността на Православната църква, най-краткия отговор е св. Евхаристия. Тя не едно от седемте тайнства на Църквата, тя е основоположното Тайнство - Тайнството на тайнствата. Евхаристията е предела на всички наши стремежи. Ние се съединяваме с Христа, приемаме Сина Божий, ставаме синове на светлината. Св. Григорий Богослов неслучайно пише: „чрез Безкръвната Жертва ние ставаме участници с Христа в страданията и Божеството”[8]. Цялото богослужение, учение и живот на Църквата ни подготвят и водят към св. Евхаристия. Същността на самото Християнство е постоянното съпребиваване с Господ и Неговите светии, именно в тази Сионска горница, на Тайната вечеря. Ръцете на епископа или свещеника са ръцете на Спасителя, Който дава на нас Тялото и Кръвтта Си, както ги е дал на апостолите тогава. В св. Причастие ние встъпваме в Божествената реалност, реалност, превъзхождаща времето, пребиваваща над времето, ние ставаме реални участници на един исторически акт. Затова всяка една извършена литургия е равносилна на Тайната вечеря извършена от Христос[9]. Мястото на св. Евхаристия трябва да бъде ясно подчертано, защото често е забравяно от нас богословите и свещнослужителите. Дори самите преподаватели и нашите учебници ни учат така. Самия литургичен живот на Църквата ни връща към това, което православието винаги е било – към св. Литургия като Тайна на самата Църква. Никога не трябва да забравяме, че св. Литургия е център и съдържание на енорийския живот. По думите на епископ Атанасий Йефтич тя е „сърце на целокупния енорийски живот”[10].
За съжаление в последните 50 години Евхаристийното богословие беше в забвение. Мнозина от нас не си спомнят, че св. Причастие е Забравеното лекарство, което изцерява и укрепва физически и психически човека. Особено то е необходимо за малките деца и младите хора. Те са твърде крехки във всякакво отношение и се нуждаят от грижата и благодатта на Църквата.
Литургичното възпитание и образование възпитава и формира целия човек във всички негови измерения. Целта е детето да обикне Христос, да Му има пълно доверие и да уподобява своя живот на Христос. Тук то не придобива факти и сухи знания за Спасителя и за вярата. В св. Евхаристия младият чувства Бога като свой Отец, брат, приятел и спътник. Тук децата трябва да разберат, че страх Божий означава да се боиш да не засегнеш и да не изгубиш Бога. Да не Го нагрубиш и огорчиш[11].
Свещеника не трябва да забравя, че Светата Литургия е най-висшия акт на социализиране. Общението с Христос, прави от различните хора братя в Христос, свързва ги в единство и ги превръща в идеален социум. Едва когато влязат в Църквата, когато станат част от благодатта, едва тогава човек става способен на социално общение[12].
По думите на еп. Атанасий Йевтич светът е сътворен и назначен от Бога да стане Църква, затова и обитателите, жителите, гражданите на това Царство, т.е. цялото сътворено битие, са назначени да влязат в Църквата, да станат нейни членове и наследници на това Царство. Всички те, според думите на св. ап. Павел, трябва да знаят как да постъпват в Божия дом, който е Църквата на живия Бог, стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15). Този начин на живот и действие, на общуване и постъпване, на поведение и възпитание трябва да бъде, според св. ап. Павел, съгласуван и съчетан с великата тайна на благочестието (1 Тим. 3:16), в която се състои и съдържа цялата тайна на Църквата и света. Тази „тайна на благочестието” е явяването на Бога в тяло и същевременно – явяването на човека в Бога, възнасянето на човека в слава (1 Тим. 3:16) или обожението на човека в Христа.[13]
Свещенослужителя трябва да приучи детето, още от първите му съзнателни години, в такъв начин на живот, който е една непрестанна литургия, една богоцентрична служба, действително литургично служене на Бога[14]. Първия човек в рая – Адам – живял и водил именно такъв евхаристиен живот – живот на служение Богу и себе си, живот литургиен и спасителен. В тази първа райска литургия човекът принасял на Бога себе си, цялото свое битие и живот, и цялото творение около себе си. Ако Адам тогава бе останал верен на Бога, то той би достигнал до своето обожение в Христа. Св. Ириней Лионски говори, че първият човек в началото е бил като дете и трябвало да расте, напредва и се усъвършенства докато стане човек зрял и съвършен „до пълната възраст на Христовото съвършенство” (ср. Еф. 4:13).
В това православно схващане за човека безспорно основно място заема възпитанието, изграждането, издигането на човека, за неговото усървършенстване. Човекът е сътворен от Бога добър и съвършен, но Бог му е дал право на свободно себевъзпитание и себеусъвършенстване[15].
Човек трябва да мине през трите основни етапа на живот в Христа – очистването, просветлението и обожението. Първите два са по време на Кръщението, а третия през целия негов живот[16]. Именно в този, трети етап, по думите на епископ Атанасий Йевтич, християнинът встъпва в един модус на литургийно и евхаристийно съществуване, действане, постъпване и възпитание. Оттогава и през всички дни на живота си той се възпитава да живее евхаристийно, като жива икона на Иисус Христос, като христообразен и христоподражаващ пророк, първосвещеник и цар на всички твари и на целия свят[17]. Всичките тези етапи, обаче стават под търпеливия поглед и подкрепа на родителите и свещеника, а след кръщението и на кръстника. Всичко това може да предпази детето от рисковете в неговото развитие. Св. Евхаристия може да му даде сили и благодатна вразумителна сила, която да възпита неговата съвест в духа на Христовите заповеди и учение.
Затова е нужно възпитаване на децата от ранна възраст в Христовия дух. Това може да стане в преподаване на предмет „Религия” в училищата или в неделните конфесионални (православни) училища.
Свещеникът не трябва да забравя, че възпитанието, грижата и лечението на децата не може да има друга цел, различна от целта, която носи Литургията – да спаси човека от греха, тлението и смъртта, да го възсъедини с Христа, да го направи член на Тялото Христово – Църквата, за да стане детето син Божий и обиталище на Светия Дух. Всичко това ни показва, че никаква друга цел не може да замени единствената крайна цел на човешкия живот – обожението. То единствено изразява пълнотата на истинския живот в Христа[18]. Обожението спасява и води християнина към спасение и вечен живот в Христовото име.
Нашите училища (включително и православните) са започнали са формирани и работят върху принципите на хуманитарната западна образователна система. Според мнозина православни богослови те са схоластични и сухи по своята същност. Те дават само информация за цифри, дати, събития и сюжети. Няма го духът на Православието, няма я благодатта. За съжаление училищата и Университетите в България (в по-голямата си част) са изхвърлили изцяло православния дух и възпитание. Църквата не изпълнява своята главна роля – да благовести и обучава децата и младите хора в Християнски дух. Според данни от статистически проучвания, проведени в няколко столични училища, 70 % от анкетираните ученици, вярват в Бога, но вярата им е положена на основите на традициите без реален живот в Църквата. Те са готови във всеки един миг да се откажат от Православието и да приемат друга религия. 20 % казват, че намират опора в Бога в трудни моменти от живота си, а 10 % твърдо не вярват в Бога. От тези факти можем да преценим, че голяма част от младите хора в България са вярващи. Не трябва да забравяме обаче, че тяхната вяра е плод на традицията и на обществото, в което живеят. Тя обаче не е твърда, те не живеят в Църквата. В голямата си част не посещават богослужениета и не се възползват от св. Тайнства и особенно от св. Евхаристия. Младият човек трябва да получи християнско възпитание и да положи основите на своя живот първо в смейството си. То самото, за съжаление, в много случаи е необразовано и е в невъзможност да стори това. Тук идва Църквата и енорийския свещеник. От най-ранни години детето и по-късно младия човек, трябва да бъдат приучавани в често приемане на св. Причастие, редовно посещаване на богослуженият на енорийския храм и разбиране на Христовото учение. Трябва да бъдат привлечени да живеят живота на енорията, там където са двама и трима събрани в Божието име. Така те ще бъдат непрекъснато под закрилата на свещеника и събратята и сестрите си. При евентуално отклоняване от Христовите учение и път, те лесно могат да бъдат „наказвани”, но в старобългарското значение на тази дума – да бъдат наставлявани и управяни в пътя, който води към вечния живот в Христовото царство.
Когато евхаристийното общение е в пълнота, когато чрез него живеем всички в Христовото име, много по-лесно е да бъде предпазен един човек от проблемите, грижите и греховете в този свят. Тогава цялата пълнота и църковно изпълнение се грижат за всеки свой член и дейноста на енорийския свещеник става по-лека. Литургийното възпитание от страна на свещеника довежда християнина до това Христовото изобразяване да се осъществи у нас (Гал. 4:19), според думите на св. ап. Павел, т.е. възпитанието се състои във въвеждането на Христос в нас и в нашия живот като действен принцип, който ни освобождава и формира нашия нашия истински и непокварим живот и нашето битие[19]. Това може да стане единствено чрез св. Евхаристия.
4. Опитът на Руската православна църква в грижата на енорийския свещеник за младите хора.
Както ни е известно още през първите години след Промените, в Руската православна църква започва усилена дейност във всички сфери на обществото. Винаги във всички документи и концепции грижата за младите хора се поставя като основен момент от пастирската дейност. Предлага се създаването в енориите на благоприятни условия за реализация на творческите стремежи и потребности на православната младеж. Това налага продължаване на богослужебния живот извън храма. За тази цел РПЦ ползва, създадените от нея, детски лагери, походи, поклоннически пътувания, групи за оказване помощ на болните членове на енорията и още много други форми на църковна социална дейност. Негово Светейшество Патриархът на Москва и цяла Русия Алексий ІІ отбелязва: „Мероприятия от подобен характер позволяват на младежта да погледне на Църквата с други очи и да види в нея не строгия съдия, а грижливата майка. Същевременно благодарение на такива дейности се укрепват връзките със светските структури, отговарящи за възпитанието на подрастващото поколение, като обществото на практика се убеждава в положителното социално значение на Църквата”[20].
За успешно осъществяване на тази дейност сред младежта концепциите на РПЦ препоръчват следните направления:
- Приобщаване на младите към литургическия живот и въцерковяване на онези, които скоро са дошли в Църквата;
- Осъществяване на просветна дейност, насочена към формиране на правилни представи за йерархията на православните ценности, като за тази цел се изгради съвременна научно-богословска методологическа база;
- Привличане на младите хора към християнско служение, например оказване на помощ в храмовете и манастирите чрез извършване на определена работа в тях, помагане в детските лагери, на ветерани и болни хора, кореспондиране със затворници и т.н.;
- Създаване на открита християнска социокулутрна младежка среда;
- Оказване на специална помощ и подкрепа на онези млади хора, които са попаднали в трудна жизнена ситуация или са станали жертва на различни видове зависимост, като тази помощ да бъде чре създадена телефонна служба на доверието, лични беседи, интернет-форуми с възможност за задаване на въпроси към катехизатора или свещеника, чрез консултации с православен психолог и психотерапевт, изработване на програми за рехабилитация на изпадналите в алкохолна или наркотична зависимост или на бивши членове на деструктивни религиозни общности;
- Използване на съвременните форми на творчество в областта на музиката, литературата, художественото и изобразителното изкуство и т.н.[21]
В концепциите много добре е указано важността да се избират най-ефективните методи на работа с младежките групи в зависимост от тяхната социална основа, степента на религиозната им информираност и способността им да възприемат преподаваното православно учение. Според РПЦ съществуват следните типове младежки групи:
а) Въцърковена младеж, която се различава според степента на обществена активност и нивото на осъзнаване на своето място в Христовата църква. Пред тази група трябва да се премахнат бариерите в църковното съзнание – премахване дистанцията между клир и миряни и страха от поемането на инцициатива и отговорност, които пречат на пълноценно участие.
б) Неофити – т. е. Скоро приелите православната вяра, които все още слабо познават основите на Православието и преоценяват своите познания и възможности в различни посоки на църковния живот. Тук трябва да се наблегне на катехизацията, почиващавърху традицията на църковната просвета и привличането на тази група млади хора към практическата дейност на общината под ръководството на енорийския свещеник или на поставен от него човек.
в) Невъцърковена младеж, която се отнася положително към православието. Най-подходящ метод е привличането им към различни форми на дейност, творческа или на развлечение, която да е съвместима с православната духовност.
г) Младеж, която е избрала други християнски изповедания или други традиционни религии, но е запазила уважително отношение към православието и не отрича възможността за диалог с православните християни. Най-добрия метод тук е взаимодействие с представителите на тази група е разработката и организирането на образователни и културни програми с просветна насока, например семинари по въпросите на екологията или противодействието срещу наркоманиите и други подобни.
д) Невъцерковена младеж, която се отнася равнодушно към православието или към религиозния живот като цяло. За успешна работа с тази група трябва да се разрушат неправилните стереотипи на вазприемане на Църквата и на духовния живот, а също така и да се формират нови представи, пораждащи мотивация за духовно развитие. Най-главните принципи на общуване с тази младеж са искреност, откритост и търпение, като не им се налагат външните форми на православието, а се подготвя почвата за тяхното съзнателно въцърковяване. Формите на работа с тези млади хора могат да бъдат най-различни, но е необходимо да са привични на съвременните младежи и същевременно да са изпълнени с християнско съдържание.
е) Негативно настроена срещу православието младеж. В работата с такива хора трябва да се води диалог в дух на любов и упование на Божията помощ, защото Бог „Иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4)[22].
РПЦ полага и сега изключителни грижи за привличането и приемането на младите хора в нейното лоно. Полагат се грижи за изграждане на центрове при енорийските храмове и манастирите, в които се извършват дейности по катехизирането и въцърковяването на младежта. Има назначени мнозина свещеници, които да се грижат специално за младите хора, за техните проблеми и решаването им. Църквата особенно действа срещу бича на нашето съвремие – наркоманиите и алкохолизма. Освен чрез благодатните си сили РПЦ действа чрез мнозина психиатри и психолози. Не трябва да забравяме, че Пастирската психология и Пастирската психотерапия са основен момент в обучението на бъдещите свещенослужители. Всичко това показва, макар и малки, добри резултати в грижата за младите хора.
В заключение мога да кажа, че православния свещеник е длъжник на децата и младите в риск. Много малко са пастирите, които изпълняват своя дълг в наглеждане на тези най-малките, за които Сам Спасителят посочваше даваше пример за чистота и вяра. Енорийския свещеник, в своята дейност, трябва обърне особено внимание на децата и младите в риск и с подкрепата на енорията си, да ги защитава, да ги предпазва от различни отстъпления от християнския морал и да ги лекува, когато вече са попаднали под удара на проблемите и греховете, за да ги представа пред лицето на Бога чисти и достойни християни. Св. Евхаристия трябва да стане краеъгълен камък в грижата на свещеника за децата и младите хора в риск. Единствено и само чрез нейната благодатна сила, чрез общението и съединението с Христос ще се достигне крайния резултат на основната служба на свещеника – да представи душата на поверения му събрат чиста и неосквернена и достойна за вечен живот.
[1] Срв. Борисова, В. Алтернативи за децата в риск. С., 2003, 34-35.
[2] Пак там, 35.
[3] Класификацията е дадена по Брисова, Л. Цит. Съч., 34-45.
[4] Срв. Джудит, Е. Бездомни и работещи деца. С., 1998, 19-20.
[6] Срв. Новопашин, прот. Ал. Децата и сектите. – Във: Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз. Т. 1. С., 2007, 64-65.
[7] Срв. Бигович, Р. Проблемите на съвременното църковно образование и възпитание. – Във: Мирна, бр. 12, С., 2001, 10.
[8] Св. Григорий Богослов. Слово 4. Первое обличителное на царя Юлияна. // Св. Григорий Богослов. Творения. Т. 1.
[9] Срв. Малков, П. Введение в литургическое предание. М., 2008, с. 197.
[10] Атанасий (Йевтич), еп. Литургийният живот като съдържание на енорийския живот. Във: Църква, Православие, Евхаристия. С., 1999,
[11] Пак там, 11.
[12] Срв. Георгиев, прот. Н. Православното пастирство – пресечна точка на симфонията между Църква и държава. – Във: Международна конференция „Църквата и социалната дейност” (София, 17-19 октомври 2002), с. 37-38.
[13] Срв. Атанасий (Йевтич), еп. Литургия и възпитание. Във: Църква, Православие, Евхаристия. С., 1999, с. 125-126.
[14] Срв. Пак там, с. 126.
[15] Срв. Пак там, с. 127-128.
[16] Срв. Йеротей (Влахос), митр. Православна психотерапия. В. Търново, 2009, с. 27.
[17] Срв. Атанасий (Йевтич), еп. Литургия и възпитание. с. 131.
[18] Пак там, с. 133.
[19] Пак там, с. 134.
[20] Цит. по Кожухаров, В. Мисионерската дейност на руската правослвна църква днес. В. Търново, 2008, с. 201.
[21] Пак там, с. 201-202.
[22] Срв. Пак там, с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар