Parish priest care for children at risk
(Guidelines)
(Guidelines)
Ivo Yanev
The goal of this text is to analyze children at risk problems and to find out the main reasons causing them. Subsequently to observe the way parish priest should react depending on each individual case and apply the teachings of Jesus Christ and Church experience in order to help and support children at risk. The paper aims to discuss the Eucharist theology revival as a central part of Orthodox Psychotherapy.
Keywords: Pastoral Theology, Pastoral Psychology, Christian Sociology, Psychology, Sociology.
Основната задача на пастирската дейност е борбата за човешката душа. Душата е дадена от Бога и е венец на Божието творение. Грижата за нейното спасение и воденето й до вечния живот е основният елемент от служението на свещеника.
Свещеникът трябва да е винаги близо до живота на своите енориаши, от раждането до смъртта. Въпреки това особен момент от живота на човека са първите 14 години. Тогава той е и най-слаб и най-често прави грешки, които полагат своя отпечатък върху живота му. Израстващият човек започва да се чувства силен и самонадеян. Не слуша родителите и авторитетите в обществото. Той често е под влияние на компанията, в която прекарва по-голямата част от времето си. Тя определя неговото възпитание, начин на живот и подготовката му към бъдещия самостоятелен живот.
Основно значение за нормалното развитие на децата в живота има общуването. На първо място в семейството, училището, Църквата и близкото социално обкръжение. Тук се появяват рискове от различен характер. Причината за появата на тези рискове е намираме в условията на живот, на възпитание и себеизграждане. Взаимодействието на тези рискове определя силата на риска, на което детето е изложено. От смесването на тези вътрешни и външни условия зависи силата и дълбочината на проблема. Всеки проблем е различен и разрешаването му е свързано с отделния случай (1).
Децата с проблеми изпъкват със своята недостатъчна уравновесеност и неадекватност с околната среда. Тази неуравновесеност и неадекватност може да се прояви във всички сфери от живота на детето – в семейството, в училището, в свободното време, при общуването с другите деца и възрастните. Проявите са: неуспех в училището, буйство, неподчинение, негативизъм, упорство, затвореност, страхливост, подтиснатост и др. В по-късните години на детството и юношеството може да се стигне до противообществени и противозаконни действия (2).
1. Групите на деца в риск са (3):
· Деца без родители или с един родител. Липсата на единия или двамата родители оставя дълбоки травми в развитието на детето. То преживява отсъствието на родителя по свой начин в зависимост от връзките му с него. Проблемите стават по-големи, когато приемното семейство или осиновителите не проявяват необходимата любов, грижа и уважение към него.
· Деца лишени от родителски грижи. Липсата на родители при развод, раздяла или извънбрачна връзка изолира детето от пълноценна семейна среда. Процесите на дестабилизиране на семейството създават емоционален дискомфорт при формиране на детската личност.
· Деца от социално слаби и многодетни семейства. Бедността, особено при многодетните семейства, се отразява много тежко върху развитието и живота на децата. Заради материалните проблеми, родителите изоставят децата си без обич, грижа и възпитание. Такива семейства са постоянно в конфликти, омаловажават децата и престават да общуват нормално с тях. Тези фактори създават предпоставки за опасности за децата. Някои деца стават жертва на търговия с хора, биват изоставяни, а също и подтиквани към асоциално и престъпно поведение.
· Деца, живеещи в лоши битови условия. Липсата на елементарни условия за живот, поставя детето в риск. Средата на пълна бездуховност и материална необезпеченост оказва отрицателно влияние на процесите на развитие и адаптация на детето.
· Деца от малцинствени групи. За съжаление, поради ниската култура и образование и тежките материални проблеми, малцинствените групи, особено при ромите, не предоставят на подрастващите необходимите грижи, обич и възпитание. По модела на родителите си, децата започвата да участват в противообществени прояви и да участват във вредни, за тяхното изграждане като личности, криминални групи.
· Деца с емоционални, поведенчески и психически проблеми. Моралните и материални проблеми в ранна детска възраст се отразяват на социалното развитие на детето. Липсата на психично равновесие, заедно с обремененост от психични заболявания или насилие, обособяват в особена група децата с риск от емоционални разстройства. Такива разстройства са тревожност, депресии, фобии и др.
· Деца, нуждаещи се от специални образователни нужди. Такива са децата, които не се поддават лесно на въздействия при обучение и възпитание. Тук са деца с увреждания, било интелектуални, физически, зрителни, слухови, невро-соматични и речеви. Всички тези увреждания се отразяват неблагоприятно на психическото развитие на децата.
· Деца жертва на физическо, психическо и сексуално насилие. Наличието на физическо, емоционално или сексуално насилие в семейството влияе изключително тежко върху децата. Това често пъти води до проституция и тежки антисоциални прояви.
· Деца жертви на експлоатация или нехуманно, унизително отношение. Експлоатацията, нехуманното и унизителното отношение към децата предизвиква рискова среда. Според законодателството на Европейския съюз детския труд е забранен. Той заплашва физическото, психическото, емоционалното и социалното развитие на детето.
· Безпризорни деца. Това са деца без надзор ненавършили 18 годишна възраст, останали без родителска грижа, поради което е в риск за живота, за физическото и психическото. За да се прехранват те започват да просят, крадат и да проституират. Има два вида – деца от улицата и деца на улицата. Първите идват от бедни семейства, те са родени на улицата, вторите са родени в сравнително добри семейства, но поради една или друга причина отиват да живеят там (4).
· Деца с отклонение в поведението. Това са социалните деформации в психичното съзряване на ценностите в детска възраст. Те довеждат до отчуждение, в аморално и девиантно поведение.
· Деца, за които се грижат местните и държавни институции. За съжаление институциите, които се грижат за деца, оставени без родителски грижи, в България са недостатъчно подходяща форма за обществена грижа към децата в риск. Тези институции задоволяват само потребностите на децата от образование, здравна помощ, подслон и храна. Поради липсата на близък възрастен човек, децата израстват несигурни и нестабилни. По-късно, когато излязат от институцията те лесно попадат в различни криминални и антисоциални групи.
· Деца жертви на религозно насилие. Тук спадат децата, чиито родители или обкръжение участват в различни религиозни общности с противообществени прояви. Поради тежките проблеми на самите родители, децата не получават необходимата обич и възпитание. Това довежда до проблеми в тяхното развитие и бъдещият им социален живот (5). Животът в една тоталитарна религиозна общност е опасна даже и за физическото съществуване на детето. Прилагат се определени ограничения в храненето, лечение при болест и др. Особено опасни са сексуалните извращения и ограничаването на правата и свободите на децата при такива общности (6).
2. Грижата на енорийския свещеник за децата в риск.
За съжаление в България грижата на енорийския свещеник за децата в риск е изключително оскъдна. През тези 19 години много малко енорийски свещеници изпълниха своя дълг към българското общество с грижата си за децата в риск.
Сега е по-трудно от всякога свещеника да опознае и разбере характера на детето. Още от прохождането си, според сръбския богослов Радован Бигович, то се възпитава като егоистичен потребител. Училището прави детето суров състезател и груб професионалист. Компютърът все повече заменя приятелите и игрите. Детето прекарва по-голямата си част от времето пред компютъра и телевизора. Много пъти те влияят отрицателно и разрушават неговото психо-физическо състояние. Децата днес са необщителни, недоверчиви, понякога и агресивни. Те са се затворили в една изолирана среда. Тяхната етика и нравственост са хедонистични (7).
Център, на грижата на свещеника за децата в риск, е живата среща и съработничеството с Истината, среща на преносителя на тази Истина с този, който я приема. Никога не трябва да забравяме, че Христос е Първият и Истинският педагог, а всички ние, Негови съработници и помощници. Без Христос и без живот в Него няма богопознание и вечен живот. Свещеника никога не трябва да забравя, че възпитанието на християнина започва от ранна детска възраст и продължава през целия негов съзнателен живот. Тук няма висшестоящи и нисшестоящи, всички са равни в Христа, Царствено свещенство, народ свят (срв. 1 Петр. 2:9; Изх. 9:6).
Основния момент в дейността на свещеника трябва да бъде приобщаване на детето в тайнствата на Църквата. След извършване акта на Кръщението, то не бива да бъде изоставяно, а заедно с възприемника (кръстника), да бъде ръководено и наставлявано да живее в Църквата и в Христос. Като центъра на всичко трябва да бъде св. Евхаристия.
За съжаление в последните 50 години Евхаристийното богословие беше в забвение. Мнозина от нас не си спомнят, че св. Причастие е Забравеното лекарство, което изцерява и укрепва физически и психически човека. Особено то е необходимо за малките деца! Те са твърде крехки във всякакво отношение и се нуждаят от грижата и благодатта на Църквата.
Литургичното възпитание и образование възпитава и формира целия човек във всички негови измерения. Целта е детето да обикне Христос, да Му има пълно доверие и да уподобява своя живот на Христос. Тук то не придобива факти и сухи знания за Спасителя и за вярата. В св. Евхаристия детето чувства Бога като свой Отец, брат, приятел и спътник. Тук децата трябва да разберат, че страх Божий означава да се боиш да не засегнеш и да не изгубиш Бога. Да не Го нагрубиш и огорчиш (8).
Свещеника не трябва да забравя, че Светата Литургия е най-висшия акт на социализиране. Общението с Христос, прави от различните хора братя в Христос, свързва ги в единство и ги превръща в идеален социум. Едва когато влязат в Църквата, когато станат част от благодатта, едва тогава човек става способен на социално общение (9).
Свещенослужителя трябва да приучи детето, още от първите му съзнателни години, в такъв начин на живот, който е една непрестанна литургия, една богоцентрична служба, действително литургично служене на Бога (10). Детето трябва да мине през трите основни етапа на живот в Христа – очистването, просветлението и обожението. Първите два стават по време на Кръщението, а третия през целия негов живот (11). Всичките тези етапи, обаче стават под търпеливия поглед и подкрепа на родителите и свещеника, а след кръщението и на кръстника. Всичко това може да предпази детето от рисковете в неговото развитие. Св. Евхаристия може да му даде сили и благодатна вразумителна сила, която да възпита неговата съвест в духа на Христовите заповеди и учение.
Затова е нужно възпитаване на децата от ранна възраст в Христовия дух. Това може да стане в преподаване на предмет „Религия” в училищата или в неделните конфесионални (православни) училища.
Свещеника не трябва да забравя, че възпитанието, грижата и лечението на децата не може да има друга цел, различна от целта, която носи Литургията – да спаси човека от греха, тлението и смъртта, да го възсъедини с Христа, да го направи член на Тялото Христово – Църквата, за да стане детето син Божий и обиталище на Светия Дух. Всичко това ни показва, че никаква друга цел не може да замени единствената крайна цел на човешкия живот – обожението. То единствено изразява пълнотата на истинския живот в Христа (12). Обожението спасява и води християнина към спасение и вечен живот в Христовото име.
В заключение мога да кажа, че православния свещеник е длъжник на децата в риск. Много малко са пастирите, които изпълняват своя дълг в наглеждане на тези най-малките, за които Сам Спасителят посочваше даваше пример за чистота и вяра. Енорийския свещеник, в своята дейност, трябва обърне особено внимание на децата в риск и с подкрепата на енорията си, да ги защитава, да ги предпазва от различни отстъпления от християнския морал и да ги лекува, когато вече са попаднали под удара на проблемите и греховете, за да ги представа пред лицето на Бога чисти и достойни християни.
Литература
(1) Срв. Борисова, В. Алтернативи за децата в риск. С., 2003, 34-35.
(2) Пак там, 35.
(3) Класификацията е дадена по Борисова, Л. Цит. Съч., 34-45.
(4) Срв. Джудит, Е. Бездомни и работещи деца. С., 1998, 19-20.
(5) Capps, D. The Child’s Song: The Religious Abuse of Children. Louisville, Kentucky, 1995, ІХ.
(6) Срв. Новопашин, прот. Ал. Децата и сектите. – Във: Вероизповедания и нови религиозни движения в България – проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз. Т. 1. С., 2007, 64-65.
(7) Срв. Бигович, Р. Проблемите на съвременното църковно образование и възпитание. – Във: Мирна, бр. 12, С., 2001, 10.
(8) Пак там, 11.
(9) Срв. Георгиев, прот. Н. Православното пастирство – пресечна точка на симфонията между Църква и държава. – Във: Международна конференция „Църквата и социалната дейност” (София, 17-19 октомври 2002), 37-38.
(10) Срв. Атанасий, еп. Йевтич. Литургия и възпитание. Във: Църква, Православие, Евхаристия. С., 1999, 126.
(11) Срв. Йеротей, митр. Влахос. Православна психотерапия. В. Търново, 2009, 27.
(12) Срв. Атанасий, еп. Йевтич. Цит. Съч., 133.
Няма коментари:
Публикуване на коментар