Св. Евхаристия е основа и залог за спасение В нашето настояще обаче евхаристийният живот е оскъднял и дори изчезнал. Мнозина от нас считат Евхаристията за един от обредите в храма. Те смятат причастяването с Тялото и Кръвта Христови като за нещо незадължително или даже второстепенно. Мнозина отдавна са забравили, че това е „Тайнството на тайнствата” за всеки християнин и че само то ни съединява с Христа „за прошка на греховете и живот вечен”. В Древната Църква християните се причастяват всеки ден, даже по няколко пъти. Много св. отци на Църквата са ни оставили данни за причастяването в тяхно време.
В края на ІІ век в трактата си „За жената” Тертулиан говори за причастяване по няколко пъти на ден преди приемане на друга храна. Св. Киприян Картагенски, обяснявайки думите „Насъщният ни хляб...” от Господнята молитва казва: „И ние просим този Хляб да ни бъде подаван всекидневно, молим се в името Христово ежедневно да приемаме Евхаристията като храна за спасение, за да не вършим какъвто и да било тежък грях, за който ще бъдем подхвърлени на отлъчване и лишаване от приобщение с небесния Хляб и чрез това да се отделим от Тялото Христово”. По същия начин разглежда тази част на „Господнята молитва” и църковния учител Ориген. Св. Иполит Римски пише: „Всеки християнин трябва да се стреми, преди да вкуси каквото и да е, да приеме Евхаристията”. Св. Йоан Златоуст пише: „Който не се приобщава, присъствайки на Литургията, сам показва своята принадлежност към каещите се” (3 беседа на Посл. до ефесяни). В 89 си писмо до Кесарий св. Василий Велики казва на миряните: „Да се приобщаваш всеки ден и да приемаш Святото Тяло и Кръв Христови е добро и полезно”. Св. Максим Изповедник в тълкуванието си на Господнята молитва пише: „дай ни в насъщния ден да вкусваме хляба на живота и познанието, като по този начин победи греховната смърт. Този хляб е причастието, което лишило от престъпление първият човек.”
Ежедневното причастяване на практика не просъществува дълго. Освен неделния ден, времето в което християните приемат св. Дарове, са дните когато се празнува паметта на мъчениците и Петдесетница. В Кападокийската църква по времето на св. Василий Велики има обичай християните да се причастяват четири пъти в седмицата – в неделя, сряда, петък и събота. А в 49 правило на Лаодикийския събор виждаме, че вярващите по време на поста всяка седмица два пъти се приобщават със Светите Тайни. През Светлата седмица, когато се празнува Христовото Възкресение, е времето, когато всички християни приемат всеки ден св. Причастие (66 правило на Шести вселенски събор).
Но и към това често причастяване не се придържат всички древни християни. Св. Йоан Златоуст (5 беседа на послание до Тимотей) и св. Амвросий Медиолански (За тайнствата кн. 5, гл. 4 ) изобличават тези, които веднъж годишно се причастяват. Св. Йоан Златоуст пише, че към тайнството Евхаристия, християнина може да пристъпва даже недостойно веднъж в годината. Чистата съвест трябва да ни приготвя благоприятно време за да пристъпваме към светата Трапеза. От тези слова на св. Йоан може да се заключи, че в негово време вече християните са се отклонявали от Причастие под предлог на своето недостойнство.
Св. Симеон Солунски пише относно думите „Един свят, Един е Господ Иисус Христос за славата на Бога Отца” пише: „Думите „Един свят...” произнасяни в отговор на „Светинята е за светите” възвестяват първо, че Бог е свят сам в Себе Си и това, че от Него се предава освещение на всички. Освен това те ни говорят за смирение: кой от нас е свят и чист? - Единствено и само е свят Христос, Който по Своето човеколюбие ни е осветил”.
Това разбиране е тясно свързано с учението за Църквата като тяло Христово. Като членове на това тяло християните стават в някаква степен съучастници в Неговото първосвещеническо, пророческо и царствено служение. В „Послание до ефесяни” св. Игнатий Богоносец (+ 107 г.) нарича последователите на Господ Иисус Христос „богоносци, храмоносци и христоносци...”. В „Разговор с юдеина Трифон” св. Юстин Философ (+ 167 г.) ги определя като „истински първосвещенически род Божий...”. В тълкуванието на книга Левит Ориген (+ 254 г.) подчертава, че „и на вярващия народ е дарувано свещенство...”. В тълкуванието си на 2 Кор. 1:21, св. Йоан Златоуст отбелязва „Ти в купела на кръщението ставаш и цар, и свещеник, и пророк...”.
От всичко казано виждаме, че св. Отци учат за редовно причастяване. Но също така ни учат, да се готвим усърдно за него. Трябва да спазваме постите определени от Църквата и винаги да се причастяваме под ръководството на нашия изповедник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар