Църквата като живот и благодат в Христос се осъществява чрез своето богослужение. Гръцката дума за литургия („λειτουργία”) означава много повече от обща молитва: тя означава общо дело (έργον, πράζις ), в което всеки християнин взема дейно участие, не само като присъстващ, а като участник. Тя е била и си остава присъствието на Христос между нас, същата радост и същата абсолютна увереност за това, че възкръсналият Христос присъства в хляба и виното, увереност, с която са горели сърцата на апостолите и християните от първите векове до наши дни.
Литургията е богослужение, на което се възпоменават страданията, смъртта и възкресението на Господ Иисус Христос и се извършва св. Евхаристия като на християните във вид на хляб и вино се преподават тялото и кръвта Христови. Евхаристията е установена от Спасителя на Неговата последна вечеря с учениците Му. Тогава Той взел хляба и като благодарил, благословил, преломил и, подавайки на учениците Си, казал: „Това е Моето тяло... Това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.” /Лука 22:19-20/. Изпълнявайки тази заповед, християните извършвали литургия в неделен ден и всеки взимал частица от осветения хляб, с който да се причастява всеки ден.
От първите християнски векове води началото си традицията в дните, определени от Църквата за пост, да не бъде извършвана литургия. Петдесет и второ правило на Шести вселенски събор (681 г.) определя „През всички дни на поста на св. Четирдесятница, освен събота и неделя и на светия ден Благовещение, светата литургия да бъде не друга, а само на преждеосвещените дарове”.[1] Преждеосвещената литургия представлява свързано с вечернята последование, на което християните имат възможност да се причастят с дарове, осветени на литургия, извършена по-рано[2]. В Историческата литургика има различни хипотези за авторството на Преждеосвещената литургия. Накратко ще се запознаем с няколко от тях.
В православната традиция и досега битува мнението, че св. Григорий папа Римски е автор на Преждеосвещената литургия. Папа Григорий Велики, известен в Православната църква като св. Григорий Двоеслов, е почитан за неговият мъдър и свят живот[3]. До своето избиране на Римската катедра св. Григорий е за няколко години апокрисиарий (представител) на папата в Константинопол. Там той изучава православното богослужение и когато се завръща в Рим въвежда редица източни богослужебни последования на Запад[4]. В Ръкописния отдел на Московския исторически музей се намира манускрипт[5], съдържащ пространно негово житие. Този ръкопис се отнася към ХІ век, но самото житие е по- ранно. Константинополския патриарх Фотий (ІХ век)[6], познава житието на св. Григорий и даже съставя еклога за него, която помества в своята „Библиотека”[7]. „Еклога за живота на Григорий, архиерей на Римската църква” в общи черти съответства на житието на св. Григорий, изложено в споменатия ръкопис № 376 на Московския Исторически музей. Фотий пише, че житието на Григорий първоначално е написано на латински език, а св. Захарий, папа Римски (грък по националност), (741-752 г. ), го превежда на гръцки език. От еклогата е известно, че св. Григорий написва много книги, посветени на тълкувание на Евангелието и жития на италианските светии, но нищо не съобщава за това, че св. Григорий съставя Преждеосвещена литургия[8].
По-късно в гръцки синаксари се появява приписка: „говорят, че той (св. Григорий- б. м.) нарежда на римляните да се извършва пълна литургия в постните, което се прави и до днес”[9]. Оттам приписката попада в славянския пролог: „Говорят, че Литургия се пее при Римляните и през Великия пост. Това е законоположено и досега се изпълнява”[10].
В Римската църква през всички дни на Великия пост, освен Велики петък, извършват пълна литургия. Възможно е появата на тази приписка да е предизвикано от изострената полемика между византийците и римокатолиците по въпроса за извършване на литургията по време на Великия пост. Известно е, че Източната църква строго спазва 49 правило на Лаодикийския събор, което указва служенето през великия пост само на Преждеосвещена литургия. Името на св. Григорий, който на Изток се почита не по-малко, отколкото на Запад, трябвало да угаси страстта на спорещите[11].
Но се получава точно обратното. След Тома Аквински (1225-1274 г.) към стария евхаристиен спор се прибавя нов – неговото учение за евхаристийния хляб, като съдържащ самото Христово Божество. Още докато е жив той, в отделни манастири на това основание се появява практиката на причастяване на миряните под един вид – само с хляб[12]. В ХІV – ХV век тази практика постепенно става всеобща, въпреки протестите от средите на самите католици (например спора в Прага по времето на Ян Хус по повод лишаването на миряните от св. Чаша)[13]. Споровете отначало са вътрешно църковни, но по-късно в него се включват византийците. Те започнат да изобличават католиците в това, че причастяват миряните само със св. Тяло и лишават от причастие със св. Кръв, но самите византийци за извършването на Преждеосвещена литургия освещават само хляб, чашата считат за осветена от влагането на частиците осветен хляб в нея, с което западните богослови не се съгласяват, т. като съгласно тяхната схоластическа догматика за освещаването на чашата е необходимо произнасяне на особена молитва. По време на тези спорове от приведената вече приписка в житието на св. Григорий изчезва думата „пълна”. Лъв Аеций говори за ръкописи, в които пише: „Говорят, че той законополага римляните да извършват в постни дни литургия”[14].
Може би това е грешка на преписвача, но с умножаването на преписите на житието с тази грешка, тя вече има голямо значение в спора. За византийците приписката с грешката в житието с пропускането на думата „пълна” означава указание за извършване на Преждеосвещена литургия. Каква иначе литургия може да установи св. Григорий за извършване по време на Великия пост, ако пълната литургия съгласно 49 правило на Лаодикийския събор може да се извършва само събота и неделя? Що се касае до споменаването на ромеи (римляни), то това лесно можо да се отнесе към гърците (византийците), защото след Втори Вселенски събор, нарича Константинопол „новия Рим” (3 правило), термина ромеи започва да се употребява по отношение на жителите на Константинопол и на източната половина на империята въобще. С разделянето на църквите термина „ромей” получава ново съдържание, не териториално – етническо, а религиозно – национално. За източните християни „ромей” започва да означава това, че византиеца е пазител на православието. Западните християни, които византийците считат за еретици, те наричат латинци или франки. В резултат на това във византийския синаксар за 12 март се появява нова приписка за литургичната деятелност на св. Григорий: „Говорят, че той е онзи, който законополага, на римляните през постните дни на Великата Четирдесятница да извършват Преждеосвещена литургия, която се извършва и до ден днешен”[15].
Силата на този аргумент против обвиненията от страна на католиците е много по-убедителен, заради това, че той е подкрепен с авторитета на папа Григорий, изключително почитан както от православни, така и от католици. Почти дословно този цитат привежда Гоар[16] като достоверно съобщение на Максим Цитерски[17].
Против версията, че св. Григорий Велики съставя Преждеосвещена литургия, застава Йерусалимския патриарх Доситей ІІ (1669-1707 г.). Той твърди, че появилата се в синаксара версия е вследствие на допуснатата от Максим (Цитерски) грешка в превода на самия синаксар. Максим при превода на синаксара на новогръцки език пише: „Говорят, че този свети Григорий е същия, който установява ромеите да извършват литургия в постните дни, което се прави и до днес” [18].
Според Н. Успенски версията за съставянето на литургията на Преждеосвещените дарове от св. Григорий възниква към ХVІ век. Като доказателство той привежда деянията на Московския събор (1551 г.), където наред с литургията на св. Василий Велики и приписваната на св. Йоан Златоуст антиохийска Апостолска литургия се споменава литургия на „Григорий, папа Римски”[19].
По-късно в Лайпцигското издание на „Пидалион” („Πηδάλιον”) при тълкуването на 52 правило на Трулския събор е внесено разяснение от патриарх Доситей ІІ относно Преждеосвещената литургия, а в синаксара на миней издаден в 1843 година, е възстановен първоначалния текст за установяването от св. Григорий на служенето на пълна литургия в Римската църква през Великия пост. В Служебника е внесено указание за това, че свещеникът произнася на Преждеосвещената литургия обичайния отпуст, както на литургията на св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики, но не произнася техните имена или някое друго име като съставител на литургията[20]. Ако приемем св. Григорий за автор, интересен е и фактът, че то той не внася никаква промяна в Преждеосвещената литургия. Не са запазени сведения и ръкописи, в които да се виждат части от Римската литургия в Преждеосвещената литургия[21]. От всичко казано до тук може да се твърди, че св. Григорий Двоеслов не е автор на този богослужебен чин.
Има разбира се и други хипотези за авторството на Преждеосвещената литургия. Английския изследовател О. Х. Кодрингтън намира в Британския музей кодекс (№ 17128) датиран Х-ХІ век, в който се намира Преждеосвещена литургия приписвана на св. Йоан Златоуст. По-късно М. Ражжи обръща внимание на това, че в реда на сирийските ръкописи в същия музей, се привежда молитва за освещаване на потир, съставено от антиохийския монофизитски патриарх Севир(+ 538 г.). В ръкописа под № 291 се намира надпис на тази молитва: „Молитва за освещаване на потир от Севир, патриарх Антиохийски, както тя първоначално е преведена от гръцки език на сирийски”. М. Режжи открива, че за тази молитва се говори и в Номоканона Вар – Хебреус (1226-1286 г.), където освен това се говори, че Севир въвежда вместо домашното самопричастяване общоцърковно[22].
Някои изследователи приписват установяването на Преждеосвещената литургия на св. Йоан Златоуст, изграждайки това свое мнение на надписа на гореспоменатия манускрипт. Други ръкописи обаче посочват св. Василий Велики[23], Епифаний Кипърски[24], константинополския патриарх Герман, и даже апостолите Петър, Яков и Марк. Разглеждайки въпроса също така виждаме, че установяването на Преждеосвещената литургия в историята на Евхаристията се явява нововъведение. Ако съставянето на литургии (анафори) в ІV и V век принадлежи на епископите и науката не знае името на нито един презвитер автор на литургия (анафора), то може ли е презвитера Йоан Златоуст да се реши на такова нововъведение. Това по-скоро може да направи Севир, който бил епископ и по своето положение в Църквата – патриарх Антиохийски[25]. Сведенията за живота на този антиохийски епископ потвърждават тази версия. Неговия биограф – игумена на манастира Бейт–Афтоний, Йоан пише, че току що възведен на катедрата си, проявява апостолска ревност за благоустройство на богослужебния живот на Антиохийската църква. Известен е за науката един запазен ръкопис на „Октоих” приписван на Севир. Същата ревност кара Севир да замени самопричастяването с общоцърковното причастяване[26].
От казаното до тук може да се направи извод, че именно Севир, патриарх Антиохийски е автор на Преждеосвещената литургия. Фактът обаче, че Севир е монофизит – привърженик на ерес, осъдена от Църквата, може би е послужило за повод за изчезването на неговото име от този богослужебен чин. От друга страна авторитета на св. Григорий Двоеслов е толкова голям, че неговото име остава и сега като автор, и се споменава по време на Преждеосвещената литургия до наши дни.
[1] Правилата на св. Православна църква с тълкуванията им, Т. ІІ. С., 1913, с. 853-854.
[2] Срв. Авксентий, архим. Литургика. Пловдив, 2005. с. 584.
[3] За живота и учението на св. Григорий Велики, виж Цоневски, Ил. Патрология. С., 1986, с. 468-471.
[4] Срв. Ловягин, Е. собрание древних литургий, восточных и западных, в переводе на руский языык (Чинопоследование литургии по сакраментарию папы Геласия І. Литургия по саткраментарию папы Григория Великаго. // Хр. Чтение № 7, 8. М., 1878, с. 65-68.
[5] Ръкопис Синод. Гр. № 376.
[6] За живота и учението на патриарх Фотий виж Каприев, Г. Византийската философия. С., 2001, с. 165-181.
[8] Срв Успенский, Н. Литургия преждеосвященних даров. // Богословские труды, Т. ХVІ. М., 1976, с. 168.
[9] Цит. по Смирнов – Платонов, Г. О литургии Преждеосвещеных Даров. М., 1850, с. 62.
[10] В този случай Смирнов – Платонов се позовава на пролога от Троице – Сергиевата Лавра, № 11, писан в 1429 година (Моск. Гос. Библиотека, фонд № 304), виж Смирнов – Платонов, Г. О литургии..., с. 62.
[11] Срв. Успенский, Н. Литургия..., с. 168-169.
[12] Срв. Робертсон, Д., И. Герцог. История християнской Церкви. Т. 2. СПб., 1891, с. 244-246.
[13] Пак там. с. 492.
[14] Срв. Успенский, Н. Литургия...,
[15] Пак там, с. 170.
[17] Максим Маргуний е учител на патриарх Кирил Лукарис, заема през 30 –те години на ХVІІ век неколкократно Константинополската патриаршеската катедра, е поставен за Цитерски епископ през 1584 година. Пише на старогръцки, новогръцки и латински език. Съставя от синаксара жития на светиите, които са издадени след неговата смърт във Венеция през 1621-1630 г.
[18] Срв. Успенский, Н. Литургия..., с. 170.
[19] Виж Стоглав. Казань, 1912, с. 43.
[20] Срв. Успенский, Н. Литургия..., с. 170-171.
[21] Срв. Панько, прот. Е. Литургия преждеосвещеныых даров. Църковны вестник. Бр. 2. Варшава, 1964, с. 8.
[22] Срв. Успенский, Н. Литургия..., с. 160
[23]. Срв. Дмитриевски, А. Древнейшие патриаршие типиконы Святогробский, Иерусалимский и Великой Константинопольской церкви. Киев, 1907, с. 134.
[24] Ватикански кодекс гръцки № 1213, Бодлеановски Кромв. № 11, от Атинската национална библиотека № 2086 и 802
[25] Срв. Успенский, Н. Литургия..., с. 162. за учението на Севир Антиохийски виж A Collektion of letters of Severus of Antioch from numerous syriac manuscripts. Edited and translated by E. W. Brooks. Ipswich, UK, 2003. и Behr, J. Severus of Antioch: Eastern and Oriental Orthodox Perspectives. London, UK, 2000.
[26] Срв. Успенский, Н. Литургия..., с. 162.
Няма коментари:
Публикуване на коментар