Християните до Х век, пазейки учението на Господ Иисус Христос, стриктно спазват и постановленията на Църквата във връзка с всекидневния живот и богослужението. Основно място в живота на християните заема Великият пост. Но за да спазва човек установените от Църквата пост е нужно и да ги познава. Затова накратко ще разгледаме историята и развитието на Великия пост.
„Пост” е пълно въздържание от приемане на храна (или от някои видове храна) и вода и други течности за определено време, по религиозни съображения. Той е начин за борба с изкушенията, за преодоляване на стремежа на човека към греха. Има две страни - външна, състояща се във въздържание от приемане на определени видове храни, и вътрешна, духовна.
В Новия Завет постът получава потвърждение и освещение чрез примера на Господ Иисус Христос, Който пости четиридесет дни в пустинята (Мат. 4:2), посочената от Него нужда от пост (Мат. 17:21) и в изяснения от Него истински смисъл на поста (Мат. 6:16-18). По примера Му постят и Неговите ученици и повярвалите в Него (Деян. 9:9, 13:3, 14:23, 27:9, 2 Кор. 6:5, 11:27).
Най-древният и същевременно най-продължителен пост в източната традиция е постът преди Възкресение Христово. Известен е още като Велик, Великденски или св. Четиридесятница. Папа Лъв І (+ 461 г.) смята, че е установен от апостолите, а блажени Йероним го нарича „апостолска традиция”. Най-древният предпасхален пост включва само един ден - Велики петък. Към него малко по-късно е прибавена и Велика събота. Произходът му е спорен. Някои изследователи приемат, че постът в петък е заимстван от юдеите, които също постят преди юдейската Пасха.
Неустановеността на броя на дните на пост преди Пасха продължава през целия ІІ век, което се вижда от едно писмо на св. Ириней Лионски (+ 202 г.) до Римския епископ Виктор (+ 198 г.) от пета глава на „Църковна история” на Евсевий Кесарийски. Според него, преди Пасха някои постят само четиридесет часа, други - един, други - два дни, а други - повече. За начало на поста през този период са приемани дните на страданието и смъртта на Господ Иисус Христос. Малко по-късно броят на дните му започва да нараства до една седмица.
Най-ранните сведения за съществуването на четиридесетдневен пост преди Пасха са свързани с Първия вселенски събор (325 г.). Във връзка с отпадналите от църковно общение петото правило указва да бъдат свиквани събори два пъти в годината - преди четиридесятница и през есента. По същото време и Евсевий, епископ Кесарийски, отбелязва, че преди Пасха, християните укрепват духовно с шестседмичен пост. До средата на ІV век четиридесетдневният пост преди Пасха няма общо задължителен характер.
По отношение продължителността на предпасхалния пост в древната Църква няма единно становище. В Мала Азия по това време празнуват Пасха заедно с юдеите на 14 нисан и прекарват в пост предишния ден - 13 нисан. Постът обикновено продължава до ранните следобедни часове - до часа на Христовата смърт. След това е извършвана евхаристия в спомен на жертвата на Голгота.
Предполага се, че предпасхалният пост е формиран от два самостоятелни някога поста. Първият от тях е установен в памет на четиридесетдневния пост на Господ Иисус Христос в пустинята и започва непосредствено след Богоявление. Вторият е значително по-кратък - от два до шест дни в различните църкви и е свързан с Пасха. От някои коптски и мелхитски писмени паметници става ясно, че първите опити за свързването на двата поста са направени от Александрийския епископ Димитър (+ 230 г.). За това той настоява със специално писмо до Римския папа Виктор (+ 199 г.), Антиохийския епископ Максимин (+ 201 г.) и Йерусалимския епископ Агапий. В различните църкви процесът на сливането на двата поста продължава различно време и приключва в началото на ІV век. До началото на ІХ век продължителността на Великия пост в различните източни църкви е различна.
Великият пост е утвърден с 69 апостолско правило „Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата четиридесятница пред Пасхата или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянин да бъде отлъчен...”. 29 и 56 правило на Шестия вселенски събор (681 г.) указват „да не се нарушава постът през четиридесятницата в четвъртък от последната седмица...” и „през светата четиредесятница да пости и се въздържа както от всичко заклано, така също и от яйца и сирене...”.
Днес мнозина от нас не разбират същността на поста. Те го приемат като един вид вегетарианска диета и забравят неговата духовна същност, постановена от Църквата. Затова ние трябва освен спазване на телесен пост, да спазваме и духовен – да посещаваме богослуженията в храма, да четем Свещеното Писание и светоотеческа литература, и да пристъпяме често до Тялото и Кръвта Христови, защото само то е залог за нашето спасение и живот вечен.
