Проф. Н. Н. Глобуковски и реформата във духовното
образование в Русия в края на ХІХ и началото на ХХ в.
(Към въпроса за подготовката и образованието на
пастира)
Гл. ас. д-р Иво Янев
Настоящата статия има за
цел да хвърли светлина на някои от възгледите на проф. Н.Н. Глубоковски във
връзка с реформата във духовното образование в Русия в кр. на ХІХ и нач. на ХХ
в. и по-специално във връзката им с въпроса за подготовката и образованието на
пастира в Православната църква.
Още от първите
християнски времена, образованието на пастира е поставено на първостепенно
място наред с останалите условия, които допускат християнина до свещен сан.
Християнската църква винаги е съзнавала, и според нуждите и възможностите е
образовала кандидатите за свещен сан, а после е продължавала обучението на
свещенослужителите през целия техен живот. За съжаление, особено в наше време, богословското
образование на духовниците се смята само за нещо формално, за да се спази
Устава на БПЦ – чл. 132 „За да
бъде ръкоположен някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества: ал. 4. да е завършил богословско
училище.”[1] От
църковната история знаем, че много от св. Отци и Учители на Църквата са
получили своето образование именно в езическите философски школи.[2] В
своите творения те често препоръчват на християнина да бъде образован и придобиването
на знанията за богословието да продължава през целия негов живот. Неслучайно протопр.
Г. Шавелский в своето „Православно пастирство”, използвайки примера на св.
Отци, пише, че различните видове пастирска дейност, изискват специална
подготовка и особени знания, защото
според него, пастирското служение трябва да се изпълнява по научен метод, с
прилагане на многовековния пастирски опит на Църквата, но и във връзка със
съвремения начин на живот.[3]
Според о. Шавелски,
духовните училища в Русия от негово време са давали на своите учащи се, само
обща подготовка без стремеж към специализиране в дадена област на богословието.
Завършилите такива школи пастири, според него, са слабо подготвени, недобре
обучени, неспособни за сериозна и плодотворна работа в енорийските храмове.[4] И
неслучайно положението в духовните академии и семинарии в Русия е толкова
тежко. В края на ХІХ и началото на ХХ в. църковните образователни учреждения се
оказват под силен натиск на различни обществено-политически и социални
проблеми. Извършени са редица преустроства и реформи. Променени са
преподавателския състав, студентския облик, както и съдържанието на
преподаваните дисциплини, а и не на последно място – структурата на управление
и ръководството на духовните школи. Извършени са редица опити да се преодолее
изолацията и съсловната затвореност, властваща по това време, както във
светските, така и в духовните учебни заведения. В този период духовните школи
вече не са играели такава важна роля като просветителски центрове на РПЦ.[5]
Този духовен-образователен
проблем занимава и една видна енциклопедична личност като проф. Николай
Никанорович Глубоковски[6], който
преподавал във Воронежската духовна семинария и Санкт-Петербургската духовна
академия. Въз основа на своята преподавателска и научна работа в 1905 г. проф.
Глобуковски е избран за член на комисията за изработване на нов устав за
духовните академии. В 1907-1908 г. работи в специалните „Съвещания по въпросите
за реформата на висшите и средните духовни училища и органи на църковното
управление”.[7] Плод на тази негова реморматорска
деятелност в духовното образование е издадената през 1907 г. в Санкт Петербург книга
„По вопросам духовной школы (средней и высшей) и об учебном комитете при
Святейшем Синоде”.
В предговора на своята
книга проф. Глубоковски накратко разказва за опитите на Руската православна църква
на няколко пъти да извърши реформи във висшите духовни училища в Русия. Въпреки
многократните опити, според автора, те не са довели до желаните промени и
духовните институции не образоват и не подготвят достатъчно добре своите
студенти. Той се пита дали тези училища вече не са изживяли времето си като
духовно-учебна форма в Руската църква. Основната цел на духовното училище,
според проф. Глубоковски, е да подготви духовно зрели хора, които да се
посветят на духовно звание в Църквата, това обаче не означава, че всички
възпитаници са длъжни да се посветят на такова служение. Въпреки това всички
обучени от духовните школи трябва да са пригодни и разположени да осъществяват
специална църковно-благовестническа мисия. Авторът смята че младежите, които
постъпват в академиите, имат недостатъчна предварителна богословска подготовка
и висшето училище се превръща подготвителен богословски курс. Тогава има
опасност специалната пастирската подготовка да отиде на заден план и да не може
реално да се осъществи.[8]
Според проф. Глубоковски е
необходимо да се реформират средните духовни школи и тогава да се преобразуват
в съответствие с това и висшите такива. Необходимо е, също така, да се променят
програмите на тези училища, така че да има повече светски предмети, които да
бъдат в полза на по-нататъшната дейност на духовниците и богословите в
обществото. Доброто светско образование не противоречи или измества богословското и в частност пастирското, а не трябва да се забравя и фактът,
че пастирската подготовка се нуждае от общообразователна такава, върху която да
се опре в своята душеръководна и душелечебна дейност пастирът в енорията. В
тогавашните академии, според авторът, като че ли богословското образование е
притиснало светските предмети и те са на път да изчезнат от програмите им.
Затова е нужно да се намери онази златна среда, която да позволи пълна и
всестранна подготовка на студентите, която ще им помогне при по-нататъшното
пастирско и мисионерско служение.[9]
Богословието като наука, според проф. Глубоковски,
се нуждае „от научна свобода и научна
независимост”[10]. Въпреки това Църквата не
бива да отива в другата крайност и да изоставя своя богословски авторитет при „контрола”
над богословието, а самото то (богословието) трябва да върши своята работа,
бивайки винаги в лоното на Църквата, без да го е страх от тирания и крайна
цензура.[11] В тогавашното руско
общество църковният пастир е загубил своята житейско-психологическа и
душеръководна роля, той все по-често е формален и церемониален изпълнител на
някои обреди и богослужения, които са станали неотделима част от руския
обществен и частен живот и заради това богословието в Църквата и обществото се
игнорира, защото то вече е почти ненужно за тях. Не са нужни образовани в
богословието на Църквата пастири, а такива, които добре пеят и служат, имат
добри риторически способности. А това ли е същността на пастирското служение?
От друга страна, според
проф. Глубоковски голямо заблуждение е да се мисли, че ученият, т.е. този,
който е получил богословската си диплома, автоматично е достоен и готов за учител
и служител на Църквата, това според него е протестантска мисъл, която няма нищо
общо с Православието. Богослова трябва да живее благочестив християнски
благодатен живот и то в лоното на Църквата.
Според проф. Глубоковски съществува
реална опасност Църквата да загуби своя „контингент” и да липсват лица, готови
и достойни за изпълнението на нейната мисия тук, на земята. И самата Руска
православна църква, чрез своите духовни училища съдейства за това. Духовните
школи възпират желанието за духовно, научно и богословско развитие на своите
учащи, техния копнеж за съзидателна работа „церковь и отечеству на пользу”. Тези
желания се спират и се заместват от схоластичните принципи при образователното
ръководство на студента. Самата Руска църква, разбира тези свои проблеми и се
опитва да започне да ги решава, като на първо място се опита да извоюва своята
самостоятелност от външните фактори (държава, законодателство, общество). Тя,
според автора, не притежава добре подготвени и достойни клирици, богослови и
студенти и нейната промяна може да се осъщестестви единствено чрез промяна на
образователната система на висшите и средните духовни училища в Русия.[12]
Според проф. Глубоковски богословското образование е нужно да се раздели на
общо научно богословско и такова за църковно-пастирска подготовка, т.е. за
подготовката на бъдещите клирици и ръководители на РПЦ.[13]
Нека споменем и трите основни
извода, които прави проф. Глубоковски в своето съчинение:
1.
Необходимо
е да се създадат нови и да се реформират старите духовни училища въз основа на
строго пастирските потребности за подготовка на просветени пастири и то от
просветените среди на Църквата;
2. Общообразователната богословска част
на тогавашните духовни учебни заведения
да се прехвърли към специално създадени и обособени училища, паралелни на
духовните такива (църковно-пастирските);
3. Богословската наука, която служи за
потребностите на ума, а не за професионални църковни нужди, следва да се
развива независима, специална и всестранно разработена и тя да бъде давана в
богословските факултети и другите стуктури на университетите.[14]
Въз основа на мислите на
проф. Глубоковски, изразено в това негово важно съчинение, може да се направят
няколко основни извода. По това време академичното ниво в духовните училища в Русия
е било значително по-ниско от необходимото. При наличието на учени от висок
ранг като В. Болотов, Е. Голубинский, А. Дмитриевски и др.,
научно-преподавателската дейност е била на доста незавидно положение. Станало необходимо от задълбочаване и усъвършенстване
на специализациите, увеличаване броя на катедрите, създаването на научни
кръжоци, подсилване на материално-техническата база, употребата на нови методи
и форми в учебно-педагогическия процес. Висшите духовни училища престанали да
удовлетворяват и практическите нужди на Руската църква, архиереите на която
често ги обвинявала в прекалена секуларизация. Голяма част от завършилите
студенти предпочитали светски длъжности, а много малко от тях поемали пътя на
пастирството и монашеството, в което тогавашното държавно ръководство виждало
главната напътствена сила в развитието и укрепването на моралните устои на
руския народ. Много слаба била подготовката на мисионерските кадри на фона на
увеличаване на сектанството и раскола в Русия. Тогавашното състояние на
духовното образование не отговаряло на практическите нужди нито на църквата,
нито на държавата, нито на научните търсения на преподавателите и стундентите,
нито на религиозните щения на светското общество.[15]
Всички тези идеи и
разсъждения на проф. Глубоковски са съвременни и днес. Архиереите на
Българската православна църква като че не припознават богословските факултети
като школите, които формират и образоват духовенството им, като центрове, които
подготвят бъдещите учители по религия в общообразователните и неделните
училища. Да не забравяме и тежкото положение в духовните семинарии, които се
нуждаят от качествена и добре обмислена реформа, която св. Синод така и не
извършва. Размишленията на проф. Глубоковски ни дават много от отговорите на
тези въпроси и само от нас и от духовенството на Българската църква зависи дали
ще се вслушаме в тях и ще пожелаем да променим пътя, по който върви
богословието у нас.
Използвана литература:
1.
Глубоковский,
Николай. По вопросам духовной школы (средней и высшей) и об учебном комитете
при Святейшем Синоде. С. Петербург, 1907.
2.
Димитров,
Христо. Пастирско богословие. Т. 1, С., 2005.
3.
Игнатьев,
А. Памяти проф. Н. Н. Глубоковского. // ЖМП, кн. 8, 1966.
4.
Тарасова,
А. Профессор Н. Н. Глубоковский и реформа высшей духовной школы в России в
конце XIX - начале XX в. // Вестник Московского университета. - Серия 8. -
История. - 2001. - № 4.
5.
Устав на БПЦ-Българска патриаршия. Приет от VI
Църковно-народен събор на 11 декември 2008.
6.
Шавелски,
протопр. Георги. Православно пастирство. С., 1929.
[1] Устав
на БПЦ-Българска патриаршия. Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември
2008.
[2] Срв.
Димитров, Христо. Пастирско богословие. Т. 1, С., 2005, с. 74.
[3] Срв.
Шавелски, протопр. Георги. Православно пастирство. С., 1929, с. 61.
[4] Пак
там, с. 62.
[5] Срв. Тарасова, А.
Профессор Н.Н.Глубоковский и реформа высшей духовной школы в России в конце XIX
- начале XX в. // Вестник Московского университета. - Серия 8. - История. -
2001. - № 4, с. 23-24.
[6] За Глубоковски и неговото
творчество виж Игнатьев, А. Памяти проф. Н.Н. Глубоковского. // ЖМП, кн. 8,
1966, с. 57-77.
[7] Пак там, с. 64.
[8] Срв. Глубоковский,
Николай. По вопросам духовной школы (средней и высшей) и об учебном комитете
при Святейшем Синоде. С. Петербург, 1907, с. 1-2.
[9] Пак там, с. 2.
[10] Пак там, с. 4.
[11] Пак там.
[12] Пак там, с. 5.
[13] Пак там, с. 6.
[14] Пак там, с. 10-11.
[15] Срв. Тарасова, А. Пос.
съч., с. 23.
Докладът е изнесен на Научен семинар „150 години от рождението на проф. Н. Н. Глубоковски” на Катедра "Практическо богословие", на Богословския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски", София, 17 декември 2013 г.
