Протопрезвитер Георгий Йоанович Шавелски се ражда на 6 януари 1871 г. в с. Дубокрай, Витебска губерния, в многочисленото и бедно семейство на селския дякон Йоан. Георги се обучава в духовното училище, а по-късно и в семинарията на Витебска губерния. През 1891 г. става църковен певец (псаломщик), а през 1895 – свещеник в село Бедрицы, а по-късно в село Азарково във Витебска епархия и едновременно с това учител в местните училища. След смъртта на съпругата му, през 1897 г., постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия, където защитава степен „Кандидат на богословието” (1902 г.).[1]
По време на Руско-японската война, о. Георги е назначен за полкови свещенник на 33 Източно-сибирски стрелкови полк и благочинен на 9 Източно-сибирска стрелкова дивизия, а от декември 1904 г. е назначен за главен свещеник на Манджурската армия. За своите организаторски способности и изключителна доблест и смелост, при обгрижване на войниците даже и по време на битка, е възведен в сан протойерей и награден с ордените „Св. Георги” и „Св. Владимир” с мечове. След края на войната от месец март 1906 г. о. Георги се връща към своето пастирско служение и е назначен да служи в Суворовската църква в Петербург. На 9 (22) мая 1910 года защитава магистърска дисертация на тема „Последнее воссоединение униатов Белорусской епархии (1833-1839 г)”. Наред с пастирското си служение той преподава първо в Института в Смолни, а от 1910 г. като професор в Историко-филологическия институт в С. Петербург. На 22 април (5 май) 1911 г. е назначен за Протопрезвитер на военното и морското духовенство на Руската империя.[2] На 2 (15) юни 1913 г. е назначен за почетен предстоятел на Фьодоровския събор в Царское село, а от 24 октомври (6 ноември) 1915 г. до 14 (27) април 1917 г. за присъстващ на заседанията на Св. Синод на Руската православна църква без право на глас. В 1917 г. е кандидат за Петроградската архиерейска катедра, но получава само 93 гласа и не е избран.
Като Протопрезвитер на армията и флота о. Шавелски се проявява като много добър духовник, ръководител и реформатор на военното духовенство в Руската империя. В края на юли 1914 г. подготвя и предлага на императора проект за пълна реорганизация на управлението на военното и морското духовенство. Това не става, заради избухването на Първата световна война.[3]
О. Георги е сред доверените лица на император Николай ІІ. Има изключително високо положение в обществото и Църквата. Активен участник е на Поместния събор от 1917-18 г. На 8 август за председател е избран Московския митрополит Тихон (Белавин), а за съпредседатели от архиереите са избрани архиепископите Новгородски Арсений (Стадницки) и Харковски Антоний (Храповицки), от свещенството – протопрезвитерите Николай Любимов и Георгий Шавелски.[4] Малко известен факт е, че на този събор е издигната кандидатурата на о. Георги за патриаршеския престол (за него гласуват 13 делегата), но за патриарх е избран Московския и Коломенски митрополит Тихон.[5]
Октомврийската революция и гражданската война поставят край на живота на протопрезвитер Шавелски в Русия. В емиграция до 1919 г. възглавява военното духовенство в Доброволческата армия на генерал Деникин. Като свещенослужител взима участие в белоемигрантското движение и е редактор на списание „Церковние Ведомости”. През март 1920 г. заминава в София по заповед на барон Врангел да работи в средите на руските емигранти като запазва титлата си на протопрезвитер. За съжаление в България е в обтегнаги отношения с Богучарски архиепископ Серафим (Соболев) – управляващ руските църковни общини в България – заради прозападните си идеи.[6] Обвиняван е от редици свои сънародници във връзка с масони и икуменисти, а също и за подкрепата му за Григорианския календар.[7] Той е между създателите и в управлението на „Дружество за единение на русите в България”.[8] О. Георги бързо е оценен от българските граждански и църковни власти. Назначен е за преподавател в Софийския университет, също и за учител по Закон Божий, а по-късно и за директор на Руската гимназия в София.[9] През 1921 г. Св. Синод на Българската екзархия го назначава, заедно с други руски емигранти, при катедрата по Пастирско богословие във Висшето богословско училище към Българската православна църква.[10] Поради липса на средства Св. Синод освобождава всички преподаватели и служители при училището. През 1926 г., заради заплаха от запрещение от страна на Карловицкия синод преминава в диоцеза на Българската екзархия и фактически прекъсва връзките си с Руската задгранична православна църква.[11] По-късно по решение на Факултетния съвет на Богословския факултет при Софийския университет о. Георги е назначен първо за доцент по Омилетика (към която е прибавено и Пастирското богословие), а по-късно и за професор по Пастирско богословие, по което преподава през учебните 1926-1927 и 1927-1928 г.[12] Има данни, че за кратко преподава Омилетика и Пастирско богословие и в Софийската духовна семинария.[13]
Протопрезвитер Шавелски преживява и Втората световна война. Умира на 2 октомври 1951 г. в София. Въпреки, че тогавашната власт крие новината за неговата смърт, мнозина негови приятели от цяла България научават за нея.[14] Погребението събира голямо множество, пожелали да се простят с „любимия пастир и наставник”.[15] Опелото в храм „Св. Седмочисленици” извършва лично председателя на Св. Синод на БПЦ, Пловдивски митрополит Кирил (по-късно патриарх Български), в съслужение с епископите Левкийски Партений и Стобийски Пимен (по-късно Неврокопски митрополит), с множество свещеници и монаси, в това число и близкия приятел на о. Шавелски – проф. протопрезвитер Стефан Цанков. На траурната церемония присъстват синодалните архиереи Паисий, Йосиф и Филарет.[16]
Протопрезвитер Шавелски оставя богато богословско и публицистично наследство. В Русия написва 9 книги и редица статии в различни вестници и списания. Забележителни са спомените му, издадени в Ню Йорк през 1954 г. под заглавие „Воспоминания последнего протопресвитера Русской армии и флота”. Творчеството му достига своя апогей в България. Тук той написва повече от 11 самостоятелни книги, 2 книги в съавторство с екзарх Стефан, 5 студии в Годишника на Софийски университет – Богословски факултет, повече от 39 статии в Църковен вестник, 13 статии в „Духовна култура” и още редица в различни списания и вестници.
Като всестранна развита личност, отец-професор Шавелски пише във всички раздели на богословието. Схематично ще разделя неговото творчество на четирите отдела на богословието – Библейско богословие, Историческо богословие, Систематическо богословие и Практическо богословие плюс общ отдел – Православна публицистика – останалите статии в българския периодичен печат.
От трудовете му в Библейското богословие по-важни са: студията „Псаломският праведник”, в която авторът изяснява съдържанието и духа на книга „Псалтир”. В началото се обяснява произхода и значението на Псалтира, неговото значение за Православната Библеистика и употребата му в богослужението на Православната църква. Освен това разяснява образа на псаломския праведник като пример за живот в Бога на пастира и на всеки християнин. В книгата „Пророк Иеремия и неговото време” отец Георги разказва накратко за достоверността на книгата, разликите в масоретския текст, Септуагинта и славянския текст. Следва тълкувание и обяснение на частите на книгата, с изложение на положението на еврейския народ и света по времето на пророк Йеремия. Интересни са и статиите от „Църковен вестник” посветени на Христовата плащаница, на цар Ирод, на избитите от цар Ирод витлеемски младенци и др. Книжката му „Молитва Господня” е изградена под формата на диалог между дядо и неговия внук и разкрива по много прост и лесен начин чрез различни случки от живота и приказки Господнята молитва.[17]
От Историческото богословие по-важни са студията на протопрезвитер Шавелски за Руските манастири преди революцията, статиите му за Руската църква, за влиянието на папата върху Русия, за св. княз Александър Невски, статията му по случай 950 г от покръстването на Руския народ и др.
В областта на Систематическото богословие, и по-специално патрология, важна за времето си е книжката на о. Шавелски за св. Атанасий Велики. В нея той разказва за живота и делото на светителя, за неговата дейност „като св. отец на Църквата”[18]. Основно се спира върху пастирството на светителя и накратко за отношението му към светската власт. Запознава ни с апологията му за неговото напускане на паството и бягството му в Египетската пустиня. По-нататък о. Георги разкрива в общи линии учението на св. Атанасий за Бога и за извършеното от него изкупление и борбата му срещу арианството. Накрая авторът завършва с библиография върху живота на св. Атанасий.
Важна за дисциплината Нехристиянски религиозни учения е малката книжка на о. Шавелски за учението на граф Толстой за непротивенето на злото. В нея о. Георги накратко разказва основните отстъпления на Толстой от Християнството. В нея той казва „Толстоевския Христос не е историческия Христос ... Религията на Толстой е годна за човек, който е решил да скъса всякакви връзки с човешкото общество или за анархиста”.[19] По логически път проф. Шавелски доказва, че учението на Толстой не е християнско, че си е присвоил правото да изопачава Учението на Христос и на Църквата, че властта и съда са позволени от Бога. Интересни, в тази област, са статиите на о. Георги за взаимотношението религия и наука, за Сътворението, за еволюцията на човека и др.
Много важен за времето си е Православния катехизис написан в съавторство с екзарх Стефан. Самите автори в предговора разказват, че в основата на катехизиса им лежи Катехизиса на митрополит Филарет Московски. Последния, обаче, е съставен от въпроси и отговори, докато този на о. Георги е свързан. Съкратени са редица текстове, за да го направят по-прегледен и лесен за възприемане от вярващите, и плана е променен. Добавена е пета глава, озаглавена: „Отношението на човека към света”, в която по оригинален начин се разкрива накратко творческата способност и положението на човека н света преди и след Грехопадението, борбата на човека със злото, отношение на християнина към отечеството му, а също и много интересната част за отношението на Християнството към военната служба.
Протопрезвитер Шавелски пише най-много в областта на Практическото богословие.
В отдела Религиозна педагогика важни са статиите му в Църковен вестник. В „Нова ера в живота на нашето средно училище”, написана по повод възстановяването на Вероучение в училищата, проф. протопрезвитер Шавелски пише за отношението между наука и религия. За тяхното взаимно допълване и взаимно проникване. училището, според него, освен да дава знания трябва и да възпитава. Тук той защитава тезата, че само подготвени специалисти могат да преподават този специфичен предмет, а всички други по-скоро биха навредили на учащите се. Важна е също статията му „Вероучението като учебен предмет”. В нея отец Георги разкрива същината на термина „Вероучение”. С примери от Свещеното Писание той доказва, че обучението, освен даване на знания, е и възпитание в Христа. Посочва, че личния пример на преподавателя е от изключителна важност. Учителят трябва да бъде искрено вярващ и с примера на своя живот да води учениците към Христа. Накрая дава кратък преглед на материала, който се изучава по предмета „Вероучение”. В статията „Нужни са катехизаторски курсове за възрастните”, о. Шавелски развива тезата, че е нужно не само вероучение в училищата за децата, но и катехизаторски курсове за възрастните. Според него грижа за възрастните тряба да имат църковните пастири, които да организират такива курсове в енориите по места. Дава примери с катехизаторската школа в Александрия, също и дейността на Антиохийската църква в древност. Тук се посочват и условията, които са необходими за такива курсове: 1) Подходящи помещения, 2) Слушатели, желаещи да посещават курсовете, 3) Подготвен лекторски персонал, който според автора, трябва да бъде предимно от църковните пастири и 4) Материални средства за покриване на разходите за курса, които трябва да покрие съответната енория.
Най-богато е творчеството на протопрезвитер Шавелски в областта на Пастирското богословие. Въпреки, че преди него в тази област работят митрополит Климент (Друмев), софийския митрополит Мелетий, И. Бакалов, Велички епископ (по-късно Видински митрополит) Неофит, Скопски митрополит Теодосий, пръв о. Георги поставя основите на академичното преподаване и изследване на тази богословска дисциплина в България.
Основоположен за Пастирското богословие в България е труда на протопрезвитер Шавелски „Православно пастирство (основи, задачи и дух на православното пастирско служение)”, издадено през 1929 г. в София, а в следващата 1930 г. издадено и на руски. Самият автор в предговора посочва, че това са лекциите му, четени пред студентите в Богословския факултет при Софийския държавен университет през академичната 1927-28 г. Според него този учебник не е всеобхващащ и изчерпателен курс и дава отговори само на по-важните въпроси в дисциплината. Въпреки това протопр. Шавелски твърди, че е придал съвременност на своя учебник, защото Пастирското богословие е изкуство, а всяко изкуство не може да съществува ако не е съвременно. Това, според него, не е продиктувано от либерални виждания, а от духа и желанията на времето в което живее.[20]
Книгата обхваща повече Общото душепастирство, а до Частното само „се докосва” като предлага за примери някои основни моменти от него. Книгата започва с обяснение на названието Пастирско богословие, история на науката и мястото й сред другите богословски науки. Интересни са ІІІ и ІV глава, които липсват в повечето подобни курсове. Там се обяснява Царството Божие, негова характеристика и видове пастирско служение. В V глава се говори за естествените основания на пастирското служение, за избирането и посвещаването на пастира, за пастирската (апостолска) приемственост и за учението на Свещ. Писание и св. Отци за пастирското служение. В VІ и VІІ глава се изказват мисли на автора за пастирското призвание, за пастирското настроение и благодатния дар на състрадателната любов. В VІІ о. Шавелски разкрива образа на образеца на пастирите – Пастиреначалникът – Иисус Христос. В ІХ и Х глава говори за подготовката на кандидата за пастирско служение, за неговото избиране и посвещаване, като посочва примера на посвещаването на Иисус Христос и на апостолите. В ХІ и ХІІ глави авторът разказва за подготовката на пастира след неговото посвещение, за изкушенията при изпълнение на неговото служение в енорията и различните способи за пастирско възпитание и усъвършенстване – архиерей, пастирски събрания, пастирски курсове и др. В ХІІІ глава посочва двете основни служения на пастира на свещенослужител и на учител. Тук посочва извънредно важното значение на богослужението в живота на енорията, начина на извършването им и значението на Тайнствата за живота на Църквата. В следващите четири глави о. Георги разяснява Душепопечението като особен вид пастирстване, общите грижи на пастира към енорията и борбата му със суеверията, безбожието и с инославната и сектанската пропаганда в нея. В ХVІІІ-ХХІІ глави се разказва материалните нужди на енорията, за социалният въпрос и Църквата, за комунизма, за отношението на пастира към държавната власт и политическите партии и за войната. В ХХІІ глава разказва за светците като пример на пастири и енориаши в техния живот. В последната – ХХІІІ глава се отделя голямо внимание на покаянието като могъщо средство на пастирско душепопечение. Разказва за установяването на тайнството, за неговото значение, за общата изповед и приложението й в Руската църква и необходимостта от определен чин за тази изповед. В Заключението автора дава някои свои общи мисли за пастирското служение, които налагат на пастирите нови специални задължения, за нуждата от пастири-подвижници и за отношението на пастира към материалното и за грижата му към духовното. Накрая протопр. Шавелски е поместил като приложения „Архипастирско слово към ръкополагания в свещен сан” и „Поучение пред обща изповед”.
Важна за Пастирското богословие е и студията на отец Шавелски „Задачи и граници на пастирското служение” (ГБФ. Т. V. 1928). С., 1928. В нея авторът говори за материализма в неговото време и за влиянието му в живота на пастира и енорията. Със съжаление отбелязва, че образът на съвремения пастир в Православната църква е на „требоизвършител”. Според него, пастирите трябва да се обърнат към съвременната култура и наука, и да черпят от техните извори за своето пастирско служение. За това дава примери от живота на св. Отци и Учители на Църквата, които имат, в голямата си част, светско образование, което ги подпомага в тяхната благовестническа дейност. Според автора между пастири и паство има огромна пропаст, която нито една от двете страни не се опитва да преодолее. Като посочва думите на Московския митрополит Филарет, че Царството Христово е царството на природата (целия свят), царство на благодатта (всички вярващи на земята) и царство на славата (всички блажени на небесата), протопр. Шавелски доказва, че православния пастир трябва да се грижи за душите на християните, като ги подпомага и насочва във всички аспекти на техния живот. Всичко това о. Георги доказва с цитати от Свещ. Писание и Свещ. Предание, а също и с примери от живота.
Важни са също, няколко статии на протопрезвитер Шавелски в Църковен вестник. „Писма за православната енория в Русия (Енорийския въпрос във Всерусийския църковен събор)”, „Писма за енорията (Съмнения и опасения. Истината ще победи)” и „Добър пастир: По повод посещението на Руския патриарх Алексий в България”, въпреки че разкриват пастирството в Руската православна църква, са добър извор за живота на енорията и за достойното пастирско служение.
В статията „За духовната школа и пастирството”, публикувана в сп. „Духовна култура”, протопр. Шавелски излага значението на предварителната подготовка на кандидата за пастир в Духовните школи. Тук излага личните качества, които трябва да притежава той, неговото семейно възпитание, неговият нравствен лик и благочестиво поведение. За това, според автора, трябва да се промени програмата в духовните школи в съответствие със съвременните изисквания на обществото. О. Георги се възпротивява на властващото мнение, че благочестието и личните качества са достатъчни и не е нужна друга подготовка на кандидата за пастир. Според него, освен чисто богословските дисциплини, в духовните школи трябва да се въведат и редица светски предмети, които биха били в голяма помощ за дейността на пастира в енорията. Въпреки това, по-надолу той сменя позицията си и твърди, че трябва да се набляга на изучаването, най-много на богословските дисциплини. Следва кратък преглед на образованието в духовните школи в Америка, Германия и Сърбия. Последната част от статията обхваща темата за възпитанието в духовните училища, където всеки от преподавателския състав е длъжен да възпитава учащите се в духа на Християнското учение и във верност на Православната църква.
Между статиите в Православна публицистика, в които протопрезвитер Шавелски изказва ценни мисли по различни въпроси, по-интересни са: „Деятелно християнство”, „Още за дейното християнство”, „Великден на война (из спомените на един военен свещеник)”, „Защо няма мир на земята?”, „Прибързаното богословие е опасно”, „Нашата партия („С оглед към съвременността, когато политическите партии ръководят живота на народите, аз се осмелявам в настоящата статия да наричам Христовата Църква – Христова партия” – бел. авт.)”, „За национализма” и други.
От творчеството на протопрезвитер Г. Шавелски , което проследихме, можем да направим ценни изводи за приноса му за Богословската наука в България. О. Шавелски е ерудиран богослов, преподавател по богословие и виден духовник. Творчеството му обхваща почти всички клонове на богословието. С завидна логика и добро познание на изворите и литературата, авторът взима отношение по редица въпроси, важни за неговото съвремие, а и за нашето. Не трябва да забравяме, че използвайки богословското си образование от Русия и положените основи от редица български духовници и богослови, протопрезвитер Шавелски поставя академичните основи на Практическото богословие и по-специално на Пастирското богословие в България. Въпреки, че е писан преди 80 години, учебникът му „Православно пастирство” и досега е един от най-добрите курсове по Пастирско богословие в България.
Протопрезвитер Георги Шавелски оставя неизличим спомен чрез творчеството си, като ерудит учен и благочестив духовник в Богословската наука на България.
[1] Российский гуманитарный энциклопедический словарь. // http://slovari.yandex.ru/dict/rges/article/rg3/rg3-2259.htm
[2] Увод кн. Шавельский, Г. Воспоминания последнего протопресвитера Русской армии и флота. Нью-Йорк, 1954, с. 6.
[5] Пак там.
[6] Кострюков, А. Преодолевший разделение. К жизнеописанию архиепископа Серафима (Соболева). // Церковь и время. 2006, № 3 (36), с. 102—103.
[7] Кострюков, А. Протопресвитер Георгий Шавельский и Карловацкий Синод. // Церковь и время. 2006, № 1, с. 141. // http://www.krotov.info/history/20/1920/kostrykov2006.htm
[8] Кьосева, Цв. България и руската емиграция. (20-те и 50-те години на ХХ век). С., 2002, с. 90.
[9] Увод кн. Шавельский, Г. Воспоминания последнего протопресвитера Русской армии и флота. с. 8-9.
[10] Цоневски, Ил. Тридесет години Духовна академия (Богословски факултет). ГДА т. V, 1955-1956. С., 1956, с. 484.
[11] Кострюков, А. Протопресвитер Георгий Шавельский и Карловацкий Синод. с. 135, 148
[12] Денев, Ив. Седемдесет години Богословски факултет. ГСУ-БФ, т. 3, 1996 (нова серия). С., 1999, с. 17.
[13] Рожков, Вл. Церковные вопросы в государственной думе. // http://www.krotov.info/history/20/1900/rozhkov_08.htm
[14] Увод кн. Шавельский, Г. Воспоминания последнего протопресвитера Русской армии и флота. с. 9.
[15] Бокач, Ф. Протопресвитер Георгий Шавельский. // Церковно-исторический вестник. 1998, № 1, с. 109.
[16] Марковски, Ив. Протопрезвитер Шавелски е покойник. ЦВ, бр. 38-39, 1951, с. 3-4.
[17] Шавелски, протопр. Г. Молитва Господня. С., 1939.
[18] Шавелски, протопр. Г. Свети Атанасий Велики – светител на Църквата и светилник на Православието. С., 1924, с. 5.
[19] Шавелски, протопр. Г. Учението на граф Л. Н. Толстой за непротивенето на злото. С., с. 7.
[20] Шавелски, протопр. Г. Православно пастирство. С., 1929, с. 3-4.
